„Дойде, дойде Гергьовден със зеленина обдарен…“

На 6-ти май празнуваме Гергьовден – един от най-големите празници, отбелязван в чест на св. Георги Победоносец и като Ден на храбростта и Българската армия. Той бележи началото на пролетта и се свързва с пробуждането на природата, с раззеленяването на гори и ливади, с аромата на цветя, треви и билки, поради което се нарича още и „Цветен Георги“.

В народните вярвания, св. Георги е покровител на овчарите и стадата, а от III век и на войската. Като Ден на храбростта в Българската армия се чества още от нейното създаване. През 1946 г. традицията е прекъсната и се възстановява отново през 1993 г.

Според църквата, Георги е роден в Кападокия. Едва на 20 години той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Заради християнската вяра и убежденията си, бил подложен на жестоки изтезания и обезглавен по времето на римския император Диоклециан. Така Георги се превръща в образец на идеалния войн – християнин и покровител на войската и смелостта.

Легендите и поверията представят св. Георги като славен юнак и змееборец, който спасява най-личната девойка от ламята. Именно този му образ е застъпен в иконографията, където е изобразяван възседнал бял кон с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей.

Народът вярва, че св. Георги и св. Димитър са братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е лятната половина, а от Димитровден до Гергьовден се бележи зимната й част. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и началото на новата селскостопанска година. Ето защо на този празник се спазват много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

Традицията повелява, в нощта срещу Гергьовден да се издои овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог и коприва, завързани с червен конец. На менчето, в което се дои млякото, също се привързва цветна китка, а в него се поставя монета, за да бъде висок млекодобива през годината. На същия ден за пръв път в дома се прави сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете.

Най-важно място в обредността на Гергьовден, заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова селскостопанските постройки, къщите и градините се окичват със стръкчета коприва, бук, глог и с вейки от цъфнали дръвчета.

Традиционно в нощта срещу празника, хората се къпят в утринна роса за здраве. Вярва се, че за да получат изцеление, болните трябва да се умият в „лява вода“ – място, на което реките завиват наляво.

За да е плодородна нивата, в нея се заравя първото червено яйце от отминалия вече Великден. Най-ранобудният от къщата пък, набира коприва, с която плясва по ходилата всички у дома, за да не ги застига злото през цялата година.

По стар български обичай на този ден във всеки дом се пече агне. Това обикновено е първото мъжко, родено през годината и най-често бяло на цвят, което се коли до източната част на къщата или на свещено място, наречено оброчище. С кръвта му се намазват бузките на децата, за да бъдат здрави и да не ги ловят уроки. Бележат се праговете на вратата и ъглите на стаите, за да не влизат магии и болести вкъщи. Останалата кръв се излива в течаща вода, за да не секва берекетът през годината. Обредните ритуали почти изцяло имат езически характер – те са жертване на скъпото, лишаване от него, своеобразна смърт, която да предизвика нов живот и изобилие.

Освен агнешко на празничната трапеза задължително трябва да присъстват обреден хляб, млечни продукти, зелен лук и чесън, варено жито, баница и вино. Обредният хляб (наричан с различни имена – кошара, квасник, сая, харман, батлак) се приготвя още предишния ден. За него се забърква нов квас, за да са млечни овцете. За замесването се използва „мълчана“ или „цветна“ (с натопени в нея цветя и билки) вода, а месачката – млада булка или „чисто“ момиче, се облича в нови дрехи и се закичва с китка и червен конец. По време на втасването, тестото се завива с женска риза, за да се раждат женски агънца. Обредният хляб се украсява с фигурки на агне, овчарска гега, кошара, пастир.

По време на храненето също се извършват интересни обредни практики: в източна България най-младите стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“. На други места замерват младоженците с бучки сирене за плодовитост.

Около трапезата цял ден се играят гергьовденски хора, а за здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки.

На този ден празнуват всички именници – Георги, Геро, Гергана, Гюрга, Гецо, Гоце, Гинка, Ганка, Генади, Ганчо, Глория, Галин, Галина, Галя.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

„Деца на тихата революция“ – през погледа на Виктория Ершова

следващи

Лазерна инсталация от Робърт Хенке – най-новия прoект на гения