Град Дряново в българската историческа памет

В близост до Дряново се намират римските крепости Дискодуратера, Стринава и Боруна, използвани и през епохата на Второто българско царство (XII-XIV в.), като част от предната укрепителна система на столичния Търновград. Местни легенди разказват, че околните твърдини са били родовите имения на Асеневци. Петър Чолов предполага, че тези крепости от древни времена са строени и поправяни от дряновци. Именно затова местните хора са владеели отлично строителното изкуство и са предавали от род на род уменията в дюлгерския занаят.

Свидетелствата за разпространението на дюлгерството в Дряново наистина датират много назад във времето. През 1784 г. в църковна книга „рефет дюгерски“ (дюлгерският еснаф) се нарежда на второ място след „рефет урашки“ (орачите) в Дряново. Така Дряново затвърждава позицията си на един от дюлгерските центрове в българските земи.

През епохата на османското владичество Дряново се развива по твърде специфичен начин, който оставя своя белег и във времето след 1878 г. В XV век Дряново е част от вакъфа (свободна от данъци собственост) на Касъм паша, румелийския бейлербей. През 80-те обаче, султан Махмуд II конфискува вакъфските имения, така Дряново става част от спахилък и се причислява към тимара на великотърновския кадия. При Баязид II (края на XV – началото на XVI в.) 60 домакинства от дряновската рая са освободени от някои данъчни задължения, в замяна на което участват в охраната на проходите, като дервенджии. Дряново и Дряновският край се разрастват сравнително бързо и в останалите векове до Освобождението, а през XVI и XVII век дори в селището се настаняват пришълци – християни, вероятно търсещи убежище от гонения в равнината. През 1869 г. на селището е признат градски статут, като Дряново става административен център на околия.

Най-величавото събитие от историята на Дряново безспорно е битката за Дряновския манастир по време на Априлското въстание. В продължение на цели 9 дни (29-ти април – 7-ми май 1876 г.) българските въстаници, начело с Бачо Киро Петров и поп Харитон, се сражават самоотвержено с десетки пъти превъзхождаща ги редовна турска войска плюс башибозук.

Дряновски манастир
Дряновски манастир

Игуменът на Дряновския манастир от онова време, йеромонах Пахомий, бил активен революционен деятел. Манастирът е служил за подслон на Васил Левски и на Матей Миткалото. Двестатината храбри въстаници всъщност идвали там само за да се снабдят с провизии и муниции, след което да продължат пътя си. Плановете им обаче пропаднали, когато се оказали обградени зад манастирските стени от над 5000 османлии. Разразила се неравна бран (битка).

На третия ден от битката предводителят на въстаниците, поп Харитон Халачев, ослепява след инцидент, докато приготвяли барут за фишеци заедно с игумена Пахомий. Въпреки нещастието войводата не паднал духом. За неговия висок морал можем да съдим по думите му на прощаване с четниците, пред горящите останки от манастира:

„Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ, и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога!“ И там, при входа на манастира, в битката намира смъртта си слепият, но безстрашен войвода поп Харитон.

Истина е, че въстаниците знаели каква участ ги очаквала пред лицето на многобройния враг, но въпреки това не пожелали да се предадат. В последния ден от сражението, пред угрозата „манастирът да бъде превърнат на прах и пепел”, те отвърнали на предупреждението на османския предводител Фазлъ паша с думите:

„И ако мислите, че като ни избиете, унищожите, ще можете да ни смирите, много се лъжете. Народът иска своите правдини и е решил да ги спечели, ако ще би със смърт. Ние сме се повдигнали не против мирното население. Не, ние искаме от правителството да ни признае правата като народ и докато не стане това, живи няма да се предадем в мъчителските ви ръце – ние сме решили да мрем и ще запазим клетвата си. А вие ще бъдете отговорни пред Европа за вашите тиранства.“

Символ на жертвоготовността на бойците в Дряновския манастир обаче останал прочутият Бачо Киро (Киро Петров Занев). Оцелял в неравната битка, той известно време се укрива, след което е заловен и изправен пред турски съд в Търново. Бил осъден на смърт чрез обесване, но му подшушнали, че трябва да се престори на луд, защото тогава нямало да влезе в сила присъдата. Очаквало се именно това, когато Бачо Киро ненадейно се изправил пред османлиите и гордо им издекламирал на турски следните стихове:

Аз един Бачо Киро съм,

без страх от турчин комита съм.

Пушка на рамо турих,

Дряновски манастир намерих.

Правдата си да диря излязох,

въжето си на врата сам метнах!

Последвало изпълнение на смъртната присъда.

В първите години след Освобождението, Дряново е предимно занаятчийски град. Другите по-видни еснафи (занаятчийски сдружения) в него след дюлгерския са: мутафчийският (изработване на изделия от козина) и чехларският. До Освобождението за отбелязване е функционирането на 8 бояджийници. Свои еснафи имат местните златари, халачи, терзии, ковачи и др. Пътешественикът Феликс Каниц съобщава, че оживеното търговско развитие на Дряново е възпрепятствано от близостта на околийския град:

„Поради това дряновците, между които в 1871 г. живееха и 20 турски семейства, са повечето селски стопани, бубари, производители на коноп и лозари, отколкото търговци“.

Каниц преброява в града 512 къщи, „покрити почти изключително с невероятно дебели и големи лискови плочи.“

Архитектурата на местните къщи е толкова оригинална и впечатляваща, че както съобщава П. Робов, втората съпруга на княз Фердинанд, царица Елеонора, когато за пръв път е посетила Дряново, е останала възхитена и е поръчала да се запазят тия ценности на града. По образец на този тип къщи е бил построен и българския павилион в Лиежката всемирна изложба в 1905 г. От гледна точка на архитектурното решение, сред дряновските къщи съществува известно разнообразие, но най-общо те могат да се причислят, според М. Маймарева-Василева, към средностаропланинския тип. Представляват интерес запазилите се и до днес в града бъчварска и мутафчийска работилници, датирани в средата XVIII в.

След Освобождението много от градските занаятчии се разоряват заради насищането на пазара с фабрични стоки: кожухари, терзии, бояджии и др. В града остават да работят талантливи обущари. На Пловдивското изложение през 1892 г. братята Минчо и Станчо Тананови от Дряново печелят сребърен медал, а на световното изложение в Лиеж – бронзов медал за продукцията си. Броят на дюлгерите продължава да бъде висок – няколкостотин души. Шивачите са близо 20, има още абаджии, воденичари, бакърджии и пр.

Населението на града започва значително да намалява след Освобождението, особено от 90-те години нататък, когато занаятите са в упадък на национално ниво. От 1892 г. до 1920 г. жителите на Дряново спадат от 3258 на 2670 души, което е намаление с малко над 18 %. Дряновци търсят препитание в Русе, Варна и София, каквато между другото тенденция съществува по това време и сред жителите на Търново. П. Чолов пише, че Дряновската колония в Русе достига с годините до цели 6000 души.

До 1895 г. Дряново е втори по тютюнопроизводство в Търновския окръг, след Горна Оряховица, където има 5 фабрики, произвеждащи около 40 тона тютюн годишно. Трите дряновски фабрики произвеждат около 29 тона годишно. В Дряново към 1895 г., е и втората по големина тютюнева фабрика в региона – на братя Шишкови, с 11 тона произведено количество годишно.

Най-много работна ръка ангажира строежът на Презбалканската жп. линия, в отсечката Дряново – Кръстец през 1906 г., на която заети годишно са около 3000 души. Колкото и да е чудно, това построено трасе още повече подсилва стопанския упадък на града. Чрез него още по-лесно и евтино се доставят фабрични изделия. Дряново през целия период 1879-1919 г. е с преобладаващо занаятчийско производство, тъй като не успява да развие нито интензивно земеделие, нито банково дело, нито едра промишленост. Така че градът няма практическа изгода от създалата се силна конкуренция посредством новите транспортни връзки.

В туристическия наръчник за чужденци „Bulgarie“, Дряново се характеризира като град с процъфтяващи през време на турското владичество занаяти, в който особено впечатляваща е жилищната архитектура. Днес Дряново е китно планинско градче, което впечатлява гостите си с природни красоти, архитектура и с богатия си културен календар.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

По склона на живота – За „Утаяване на естеството“ на Венцислав Василев

следващи

67-ми сезон на „Beach cities symphony“ с участието на Георги Славчев / Калифорния