„Градини с име“ – проект на ландшафтен архитект Нина Стефанова

ПРОБЛЕМЪТ

Защо даваме имена на децата си и назоваваме нещата? Всичко неназовано може много по-лесно да бъде забравено, отречено, унищожено.

На всяка карта на града ни и най-малката улица присъства с име или номер. За съжаление, само парковете и по-големите градини на София са посочени със своите имена върху споменатите печатни и електронни издания. Имената от своя страна се различават. Липсва стандарт. На терен табели се намират по изключение и то във връзка с осъществени програми или дарителски акции. По-малките градини си нямат имена или имената им отдавна са забравени. Но какво да кажем за големите? Кой знае името на най-старата градина на София? Градината пред Народния театър е всъщност „Градска градина“. Кой знае името на градината пред НДК? То е „Южен парк – I част“. Градините трябва да живеят свой собствен живот, а не просто да са нещо до друго нещо. Защото тези „други“ неща може и да изчезнат. Пример – заведение „Кристал“. – Среща на паметника на Съветската армия? – Да, в 18.30! В публичния регистър на озеленените площи на Столична община (СО) за обект номер 1 в район „Средец“, като първа информация ще намерите следното описание: „Тревна площ, асфалтови алеи и Паметник на Съветската армия“. Ако това е описанието, кое е името? Какво представляват зелените площи преди всичко? Зони за отдих на населението или пространства, в които се разполага нещо друго?

Нека уважаемият читател не остава с погрешно впечатление. Разглежданите проблеми въобще не са нови. Може да се каже, че в своята същност те са толкова стари, колкото и зелената система на столицата. Кратка справка в книгата „Софийските градини 1878-1939“ показва това. Например в по-голямата си част градините са описани с помощта на предлозите „при“, „около“, „пред“.

През годините настъпват промени в предназначението и ползването на озеленените площи, но този процес се отразява много рядко върху имената им. Градската градина е едно добрo изключениe. В посочената по-горе книга четем „Градската (Александровската) градина, част от която е била отредена за задоволяване на нуждите на двореца от зеленчуци, е в процес на реконструкция като обществена градина.“ Ако сравним актуализирането на имената на улиците с това на озеленените площи, ще установим съществена разлика. Редно е, с оглед на новите предназначение и ползване, озеленените площи да получат адекватни, разпознаваеми имена. Отвореният за широко обществено ползване парк при Военната академия трябва да получи свое име.

Що се отнася до европейския опит, наблюденията на автора показват, че картните изображения са неизчерпателни като информация за зелената система. По-добра практика съществува в теренното оформление. В много по-голяма степен присъстват информационни табели. Визирани тук са градовете Виена, Брюксел, Амстердам, Лозана.

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Всяка зелена площ на територията на София, независимо от своя размер, ползване или състояние, получава име (ако си няма или се счете за неподходящо) и ясен статут. Имената не са пряко обвързани с обекти на територията или в близост до парка. Те стават публично достояние благодарение на унифицирани информационни табели, монтирани на територията на обектите. Нека кръстим този проект „ГРАДИНИ С ИМЕ“*. Той е базиран върху ландшафтно-устройствена идея с изключителна социална значимост. Отвъд простото наименуване стоят важни въпроси, които се отнасят до развитието на нашето общество: градска среда, презастрояване, стандарт на живот, развитие, „зелено съзнание“, уважение към природата и право на осведоменост. Зелената система трябва да бъде класифицирана**, именувана, припозната и да получи своето заслужено място в структурата на града, в съзнанието на хората. По този начин тя ще бъде в по-голяма степен защитена.

ПРОЕКТЪТ

Проектът стартира като пилотен, първоначално за град София, а по-късно за останалите градове в страната. Препоръчително е да обхване едновременно територията на цяла София. Пространствена етапност в рамките на София не е необходима, тъй като изпълнението не е физически възпрепятствано. Времева етапност се налага от гледна точка на разграничаване на процеси и въвеждане на последователност.

Според проекта „ГРАДИНИ С ИМЕ“ всяка зелена площ трябва да получи унифицирана табела със следната информация: име, статут, площ, собственост, първи създател, редки видове, вековни дървета.

На първо място трябва да се изготви ясна и проста класификация на зелените площи и метод за избиране на имена. След това е необходимо да се събере нужната информация за всички зелени площи. Да се дадат имена на обектите без име и да се преименуват тези, чиито имена се счетат за неподходящи. Да се изработят табели и да се монтират според план схеми. Всичко това трябва да бъде придружено с медийна кампания. Привличането на обществото в процеса на избор на имена е от най-голяма полза за постигане на целите на проекта, включително стимулиране на гражданското общество.

Като втори етап на проекта се предвижда налагането на задължително и точно упоменаване на имената в картите на града и свързаните бази данни.

Организатор на проекта „ГРАДИНИ С ИМЕ“ трябва да бъде Столична община в лицето на Дирекция „Зелена система“. Сформиран екип от ландшафтни архитекти може да си сътрудничи с експерти от ЛТУ, АПДРБ, СЛА, КАБ, Общински културен институт „Музей за история на София“ и др.


*В заглавието на проекта думата „градини“ е избрана като обобщаваща за зелените площи и като най-близко до масовото съзнание понятие.

**Според автора съществуващата класификация не е изчерпателна по отношение на разновидностите зелени площи.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Магиите за Любов на дедите ни

следващи

Инвестирай в компост