Вълчи празници

В българската народна традиция Вълчите празници (Вълчляци, Вучляци, Мратинци, Дзверини дни или Вълча Богородица) е период от 3, 5, 7, 9, а най-често от 10 дни (в зависимост от региона) в чест на вълците. Също като останалите обреди през ноември и този празник цели предпазването на събраната зимнина от зли духове, лоши очи, завистливи хора и гладни диви зверове.

Тъй като започват на 11-ти ноември – денят на Св. Мина, именно той се счита за техен покровител. Почитането на вълците има и митологична основа – освен, че са тотем за прабългарите и за някои славянски племена, в народната вяра те са древни повелители на гората и отвъдното, символ са на зимата, но и на смъртта и мрака. По-нови християнски легенди пък разказват как Господ е създал кучето, а Дяволът – вълка.

Схващането за него, като опасен за човека и домашните животни, предопределя обредните практики и забрани по време на Вълчите празници. През този период думата вълк е табу и се замества от други названия – двоица, троица, братя, душмани. Напълно забранено е на жените да работят с вълна, с остри предмети (нож, ножица, дарак, игла), тъй като приличат на вълчи зъби. В навечерието на празника ножиците се връзват здраво с червен конец, за да стоят затворени челюстите на страшното животно през цялата зима. По време на вълчите дни не се шият, нито се кърпят дрехи, особено мъжки, защото който носи такива одежди, ще бъде изяден от вълци. Поверието не пропуска и мъртвите – ако бъде погребан мъж с дреха, направена в този забранен период, той ще вампиряса.

Широко разпространен е и ритуалът със замазване на кал около огнището и вратата, както и край портите на кошарите и оборите. Както и по време на Мишите празници, това действие се съпровожда от наричане: „Да му залепя устата, да му залепя очите, да му залепя краката!“.
В Пловдивско и Габровско жените зашиват със затворени очи предната и задната част на ризите си, за да зашият устата на вълка.
В Западна България се меси обреден хляб, богато украсен с кошара, пълна с овце, стопанин, който ги пази, и вълци наоколо. Тази пита се прекадява и се раздава на животните, за да ги предпази от набезите на хищника.
През този мръсен период се хвърля пирон в огнището, за да изгори езикът му, а пепелта от огнището не се хвърля, тъй като се вярва, че вълците ядат въглените и така се плодят.
След залез слънце не се излиза от дома, а ако все пак се наложи, задължително домакинята вдява три пъти червен конец в игла, за да не сполетят нещастия излезлият по късна доба.

В народните представи нощите по време на Вълчите празници са по-лоши и страшни дори от Мръсните (Погани) дни между Коледа и Йордановден. Тогава върлуват всякакви болести, а по земята бродят зли духове.
Най-страховитият от тях е Мратиняк (Мрата) – едър, птицеподобен, с черна перушина и криле, и с големи зелени очи, който броди в търсене на обречени души, които да отнесе в отвъдното. За да се предпазят от Мрата, още в първият ден на Вълчите празници, се извършва т.нар. Мратиняк. В ранни зори най-възрастната жена в дома коли пиле. Това тя прави на прага на къщата с думите: „Не те колим ние, коли те Мратиняка!“ и с вярата, че ритуалът ще пренесе болестите върху животното, осигурявайки здраве на цялото семейство. Принесеното в жертва мратиначе се сготвя като курбан за здравето на кокошките. Главата и краката му закачат над вратата или до огнището, за да пазят къщата от демони и черни магии, а перушината се запазва за цяр – с нея се кадят родилки и болни деца през цялата година. За най-страшен от Вълчите празници се смята последният ден (21-ви ноември) – „Куцулан“. Ден, наречен на най-кръвожадния, стар и куц вълк, който винаги е последен в глутницата, и единственият с привилегията да яде и хора. Смятан за един от най-опасните дни през годината, в тези дни има пълна забрана за работа.

В миналото, ако по време на празниците ловци убиели вълк, задължително одирали кожата му, пълнели я със слама и с това вълче чучело обикаляли къщите в цялото село. Така защитавали стопаните от среща със злите вълци, а от друга страна демонстрирали надмощието си в подчиняването на дивото животно.
Освен в негативен план, в някои райони и до днес вълкът се счита за носител на смелост и късмет. Вълчо, Вълкана, Вълко са имена, давани на децата, за да бъдат здрави и силни. Вярва се и, че ако вълк открадне овца от стадото, без овчарят да забележи, много агнета ще се родят на пролет и много мляко ще има през лятото.
На определени места в България Куцулан е известен и като Вълча Богородица, тъй като съвпада с празника Въведение Богородично. Според една легенда Богородиците са три сестри – Голяма, Малка и Вълча, и именно Вълчата е повелителка на кръвожадния хищник.

Изборът на дни, посветени на вълците, не е случаен – именно по това време на годината тези животни са най-агресивни, тъй като са в своя размножителен период. Макар и повечето ритуални практики днес да са по-скоро със затихнали функции, те носят мъдростта и душевността на предците ни. Любопитните обичаи и поверия често предизвикват у нас носталгия към миналото и към изпълнения с добри и лоши сили свят на дедите ни.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

„Тишинавтика“ – сетивен концерт / 14-ти ноември в Музея за съвременно изкуство

следващи

Асен Гаврилов – „Летящият Феб“