Великият Шаляпин и трите пръстена

Руският оперен певец Фьодор Шаляпин е световно величие, което оставя ярка следа в културата. Роден в Казан на 13-ти февруари 1873 г., той започва кариерата си като пее в архиерейския хор и участва като статист в драматични и оперни спектакли. От 1895 г. е в трупата на Мариинския театър – Петербург, а няколко години по-късно пее и в Болшой театър.

Големият бас гастролира в Милано, Париж, Ню Йорк, Лондон и навсякъде прави триумф. Малко хора обаче познават загадъчната история с пръстените му, довели в крайна сметка до неговата смърт. 

През 1935 г. Шаляпин гостува в София, където в Народния театър „Иван Вазов“ участва в „Борус Годунов“ и „Княз Игор“. За първи път, а може би и за последен (поне до сега), претенциозната българска публика вижда един артист по време на един спектакъл в две главни роли. В „Княз Игор“ Шаляпин пее ролите на княз Галитски и хан Кончак. След него само още един певец си е позволил този лукс – титаничният българин, великият Борис Христов, който изпълнява Кончак и Галитски в театър „Ла Скала“, под диригентството на Исай Добровен.

Първият спектакъл е „Борис Годунов“. Тогава Шаляпин е на 60 г., но пее и играе така, както хиляди младежи не биха могли да мечтаят. След спектакъла мъжкият хор кани Шаляпин във „Втора шуменска бирария“, на типично български моабет. Масите са отрупани с ракии, мастики, салати, кюфтета, кебапчета и вино. И тъй като басът – „виден въздържател“ „никога не пие“, попада в страната на своите мечти. Още след втората чаша се запява и хорът омайва големия певец с гусларските песни. Накрая на вечерта Шаляпин става почетен член на хор „Гусла“.

На следващата вечер, за разнообразие, гуляят е в „Широката механа“, като в нея Шаляпин още от вратата предупреждава, че всички са негови гости тази вечер. Менюто е невероятно – печени прасета, пилета, шишчета и т.н. по изпитани „вечни“ български рецепти. Сега вече побратимени, се стига и до откровения. Пер Золотович, който като истински аристократ е винаги малко дистанциран по време на гуляй, в едно от писмата си споделя:

„Направиха ми силно впечатление пръстените, които Шаляпин носеше, както и след първия спектакъл в „Шуменската бирария“, така и тук. Още при сядането на масата, той свали от малкия си пръст на дясната ръка златен пръстен с кафяв камък, в който имаше като че ли избродирана вътре в него глава на монах и го пусна в чашата с алкохол. Когато го попитаха защо прави това, той се засмя.

– Този пръстен е чудотворен и лекува всичко. Щом го сложа на третото си око, от каквото и да съм болен, мигом изчезва.

Другият пръстен – продължава Золотович, – който ми направи впечатление на същата ръка, беше с огромен син камък с избродирана буква N. На една от закачките относно пръстена певецът сподели:

– Това е пръстенът на Наполеон. Някога императорът го подарил на Талма, защото бил изключителен актьор, който от своя страна след време го подарява на великата Сара Бернар. Тя пък силно впечатлена от моя чар, го подари на мен.

В третия пръстен на другата ръка ми направи впечатление нещо силно окултно. Той представляваше син сапфир с гравиран коленичил светец пред кръста, а в краката му се валя главата на дявола.“

Шаляпин, който основно живее в Париж и пее в Гранд опера, през тези години има голям любовен роман с нашата певица Илка Попова. При много странни обстоятелства, въпреки убедителния ѝ разказ, те попадат в нея с оправданието, че големия певец ѝ ги бил подарил, което разбира се звучи доста странно. В интернет от много време се дискутира една история, свързана с Шаляпин и по-точно, как Исак Бабел се среща с големия певец в Италия, във вилата на Максим Горки. Но там, освен тях тримата, присъствали Сталин и шефа на НКВД – Ягода, за да пийнат „чаша руски чай“. По време на вечерта, запитан дали иска да се върне в Русия, певецът отвръща недипломатично откровено. „Болшевиките ми отнеха всичко – дома, автомобила, вилата. Какво да правя в Русия?“ Тогава Сталин така шумно разбърква захарта в чашата, че лъжичката издрънчава. „Ние болшевиките строим къщи, а нашия автозавод започна да произвежда автомобили, а Шаляпин въпреки всичко е гордостта и гласа на народа.“

На пръв поглед всичко е забравено, но когато през 1927 г. в руски емигрантски вестник се отпечатва благодарност на православен свещеник към Шаляпин, по повод неговото дарение от 5 хиляди франка в полза на бедни руски белогвардейски деца, се случва следното: съветът на народните комисари взема решение – „Шаляпин като белогвардеец и контрареволюционер се лишава от званието първи народен артист на републиката.“ Тежкото задължение да се връчи това постановление на великия певец се пада на българина Кръстьо Раковски, който, като съветски гражданин по онова време, е посланик на СССР във Франция. Шаляпин излиза от Съветското посолство в Париж разплакан. Като истински руснак, за когото родината е всичко, той е с унищожена душа.

През 1936 г. американският импресарио на певеца – Соломон Гурков му предава покана от Сталин да се завърне в СССР, но Шаляпин не отговаря. С тази реакция той отваря пътя на възмездието. През същата година Шаляпин заминава на гастроли в Китай и Япония, където в същото време и на същото място в Китай командироват и Я. И. Серебрянски – ръководител на спецгрупа с особено назначение при НКВД, създадена за провеждане на диверсионно – терористични актове и физическо отстраняване на неудобни за Сталиновия режим лица. Френският пианист и корепетитор на Шаляпин – Жорж Дегодзински в последствие си спомня нещо странно. В Шанхай певецът се е простудил, което не се е случвало през живота му, а в Харбин вдига почти 40 градусова температура по време на концерт. Но чудотворния пръстен го спасява и той се прибира в Париж.

През лятото на 1937 г. пръстенът изчезва (подарен на Илка Попова), в резултат на което артистът отпада рязко, а на челото му избива подутина със зелен цвят. Той се шегува: „още една такава и аз ще бъда истински рогоносец“. Когато правят изследване на кръвта му, се оказва, че историята на болестта му занапред ще влезе в учебниците по хематология, като първият рядък случай на левкемия. Мнението на всички специалисти е, че това е или радиация, или отрова, тъй като физически Шаляпин е истински колос. Оказва се, че след завръщането си от Китай, Я. Серебрянски – ръководителят на спецгрупата е награден с най-високата награда на СССР – „Орден Ленин“.

А как завършва историята на пръстените? Илка Попова, получила по един или друг начин пръстените, особено чудотворния, става причина за мъчителната смърт на Шаляпин. Но пръстените със скъпоценни камъни притежават проклятие, което продължава с поколения. Когато Попова се опитва да се омъжи за висш немски офицер в Германия, Гестапо ѝ предлага – Освиенцим или София. Тя се прибира в София и завесата за нейната световна и европейска кариера се спуска зад гърба ѝ. А сега пръстените се мъдрят в сейф, прибрани там от техния български притежател.

1 Comment

  1. Мартин
    July 27, 2017 at 1:46 am — Reply

    Поредната впечатляваща статия от авторката Ирен Петрова. Отново изключителен поглед към живота и творчеството на световен изпълнител, поднесени със стил и завладяващ изказ. Благодаря за приятното изживяване!

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

„Тишинавтика в БНР“ – сетивен концерт

следващи

Оцеляване в градската джунгла