Бъдни вечер – традиции и символи

Нощта на 24-ти срещу 25-ти декември, в която се ражда Исус, се смята за магическа. В нея небето се разтваря и всеки може да си пожелае нещо съкровено, което ще се сбъдне. На Коледа, според преданието, Христос идва на Земята и носи със себе си частица от небесното царство. Затова и елхата се украсява с ангели, свещички, топки и гирлянди – символ на отрупаното с плодове „Райско дърво“.

По стара традиция на „Бъдни“ вечер трапезата и къщата се прикадяват. На масата се нареждат 7 (свещено число и броят на дните в седмицата), 9 (времетраенето на бременността) или 12 (броят на месеците в годината, както и броят на Апостолите) постни гозби. Задължително се приготвят храни, които набъбват – жито, боб, леща, ориз, ошав, стафиди. Те са символ на зачатието, бременността и раждането на новия живот. Освен тях, задължително на софрата трябва да присъстват и мед (за да е сладък живота), лук (за да е многобройно като люспите му имуществото), семена и ядки (за сила и като знак на зараждащия се живот), плодове и червено вино (за веселие и берекет). Важен елемент от празничната трапеза е солта, която има особено значение за българина. Тя пази от лоша среща, от лоши очи и магии. Интересна е и ролята на чесъна – счукват се орехи, чесън и ленено семе, като всеки хапва или се намазва с тази смес. Това, според поверието, гарантира енергия и здраве през цялата нова година. Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късмета от къщата. Вярва се също и, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.

На „Бъдни“ вечер, съгласно българската традиция, семейството трябва да бъде заедно, като всеки член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат „Бъдника“ – дебел пън от дъб или круша, който символизира „Световното дърво“, крепящо реда и хармонията в света. В „Бъдника“ се издълбава дупка, която се пълни с червено вино, тамян и зехтин за берекет. Той се пали от най-възрастния човек в дома и се оставя да гори цялата нощ. Вярва се, че този огън има пречистваща сила и пази от зли сили, а според народните поверия точно в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми. На сутринта пепелта от „Бъдника“ не се изхвърля – част от нея се разпръсква по нивите за плодородие, а останалото се пази в дома като амулет срещу зли сили.

И докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените приготвят празничната вечеря и най-важното – замесването на обредните хлябове започва от ранни зори. Най-младите моми донасят „мълчана“ вода от селския кладенец, с която домакинята омесва коледната кръгла питка с късмети, наричана „боговица“ или „бъдник“. В нея, освен паричка – символ на богатството, се слага и дрянова пъпка за здраве. Обикновено питката се украсява богато с разнообразни шарки – кръстове (носещи Божията сила), кръгове, цветя (олицетворение на младостта и красотата), лъкове (срещу нечисти сили, духове и болести) и други.

Освен питката с късмети, се приготвят и други обредни хлябове. Голям за Богородица и по-малки – за всяко от животните в къщата. Старите българи отрупвали софрата с всички тези хлябове, за да имат богат урожай, месо, мляко и здрави животни през следващата година.

Докато приготвя празничната трапезата, стопанката връзва червен конец на тенджерите, в които готви, като така орисва здраве на всички.

Самата вечеря на „Бъдни“ вечер е най-вече ритуал, а не толкова хранене. Семейството сяда заедно на масата и след като я прикади, стопанинът, с чаша червено вино и с хляба със свещ върху него, излиза в двора и кани покровителите на бурите и градушките през лятото – Илия, Вартоломей и Герман, на вечеря, за да ги умилостиви и да предпази нивите си от гнева им.

„Боговицата“ се разчупва от най-възрастния в дома. Първото парче се оставя за мъртвите (или за Богородица), второто – за къщата, а останалите се раздават на членовете на домакинството. Ако парата се падне в парчето, отделено за къщата или за Богородица, годината ще е много добра за всички.

На трапезата се стои цяла вечер и не бива да се става. Ако на някого все пак му се наложи, той трябва да ходи приведен като отрупано дърво. Късно вечерта всички напускат масата заедно, за да узреят едновременно класовете на полето.

Тъй като на „Бъдни“ вечер, според поверието, може да се види в бъдещето, се правят различни гадания. Ако „Бъдникът“ гори добре и пръска искри, то реколтата ще е богата. Ако времето е облачно, пролетните култури ще са добри, а кошерите – пълни с мед. Ако целият ден е облачен и мрачен, ще има болести през годината. Обичай е и да се гадае за здраве. Всеки от семейството чупи по един орех и от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест.

В полунощ идва ред и на Коледарите, предвестници на добрата новина за Христовото рождение. Те обикалят къщите и благославят, а домакинята ги дарява с кравайчета и ги посипва със семена за богат берекет.

Така с песни и настроение приключват ритуалите при посрещането на Коледа. Всички те показват едно и също – страхът на човека от злите сили, но и надеждата за ново и по-добро начало в най-празничната и изпълнена с чудеса вечер – „Бъдни“ вечер.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Мръсни (погани) дни според българските вярвания

следващи

Плодовете на успеха или силата на желанието