Боян Пенев и „Червеношийката“ – спомен от една измамна любов

Боян Пенев е един от най-известните български критици и историци на литературата, един от първите доценти по литература в Софийския университет. На неговите трудове дължим познанието си за историята на българската литература и за естетическите процеси, който са я движили. Времето, в което живее и средите, в които се движи, го срещат с големите имена на литературата и изкуството от началото на 20-ти век. Приятел, и едновременно съперник в любовта, е с големия български поет Пейо Яворов. Двамата се състезават за сърцето на красивата поетеса Дора Габе. Боян Пенев успява да я спечели и я прави своя съпруга. Но тяхното семейно щастие не продължава дълго. Дора Габе през целия си живот пази спомена за любовта към Яворов, а пък Пенев, от своя страна, не успява да устои на чара на друга голяма българска поетеса – Елисавета Багряна, и двамата стават любовници. Същевременно Боян Пенев поддържа други мимолетни връзки, най-вече със свои студентки, затвърждавайки славата си на един истински Дон Жуан.

Разбирането за любовта в интимните взаимоотношения на Боян Пенев е неконвенционално и трудно за възприемане, особено от пламенно женско сърце. Боян по странен, твърде мрачен и циничен начин възприема сърдечните пориви. Затова той никога не съумява да е докрай отдаден на обекта на любовната си страст. Такова е поведението му още в неопитните му години, в самото начало на следването му.

Влюбва се в състудентката си Невяна Касърова, по прякор „Червеношийката“. Тя споделя чувствата му и те започват да си разменят писма и бележчици. Веднъж, седнали на един чин заедно по време на лекция, общуват помежду си с листчета. Боян Пенев признал пред най-близкия си приятел, Спиридон Казанджиев, че тогава в едно от листчетата загатнал на „Червеношийката“ особеното си мнение за любовта:

„Ние нивга не трябва да изпадаме в признания в любов“.

Това, естествено, довело до разрив в отношенията между двамата влюбени. Пенев настоял за обяснение, пращайки ѝ ново писмо:

„Аз имам твърде хубаво мнение за любовта. Или по-право мнението ми е много лошо и много хубаво. Интродукцията на любовта може да е дивна, вервам, може дори да възроди човека, да пробуди сили в него… Но след интродукцията… сцените, фалшът, лъжата – чини ми се, това е най-зла подигравка, която двама души сами извършват над себе си. Даже ми се ще да вярвам, че самата любов е интродукцията – когато човек е в света на блянове и образи и не е докоснал още реалното… Примамливо е да любиш и да бъдеш свободен…“

В това признание и разбиране за любовта, младото момиче не съзира „поетизирането“ на любовта, а вижда само отказ от обвързване и поемане на отговорност за отношенията им. Тя е много обидена и му отговаря:

„Моля Ви да не ме безпокоите повече с вашите наблюдения и състрадания… и съжаления, не ме унижавайте с Вашето насмешливо съчувствие… Аз не го приемам…“

В личния си дневник след скандала Пенев записва горчиви констатации.

„Моята работа прилича на несполучлива търговска операция. Аз вложих голяма част от капитала си в предприятие, което ми обещаваше големи проценти. Но всичко това свърши с фалит.“

Учудващо и непристойно е това поведение и тия думи за одухотворена личност като Боян Пенев. Факт е, че той поставя очакванията си за изгода, пред чувствената наслада от взаимността. За кратко връзката между двамата укрепва, дори се заговаря за сватба. Боян споделя:

„Не ми остава нищо друго, освен да се оженя… Ще ме венчава Яворов, а после – аз него. На лято двамата (аз и тя) заминаваме за Европа. Ще специализираме по новите славянски литератури и тя ще ми помага във всичко – сутрин ще ме събужда с Моцартовите сонети, вечер, когато отпочивам, ще ми свири Листовите рапсодии, а през лунните нощи – Шопеновите Nocturno… Изядох си настроението… А кога съм без настроение, само за едно мога да мисля – за г-жа Венка (Невяна).“

Като че „Червеношийката“ и за миг не може да вземе превес над егоизма у Боян Пенев. Иска, но не може да го направи поне за малко истински щастлив и безпаметно влюбен. Той така и не се лишава от способността си да преценява различните ситуации, да претегля личните си ползи и вреди в тях. А всъщност истинската влюбеност е състояние напълно лишено от лична изгода, защото е постоянен източник на човешко страдание. Любовта бива болезнено чувствана, а не обмисляна, осмисляна и претегляна икономически. По-късно, след раздялата с „Червеношийката“, той ще напише в дневника си:

„Аз никога не ще се оплаквам, че една жена се опита да ограби богатството на душата ми. Аз съм толкова богат, толкова щедър, че мога да дам милостиня не само на една жена като нея. Нещо повече: бих могъл да я въздигна в себе си тъй високо, че да я направя достойна за презрението си.“

От тези пропити с болка думи личи нагласата при бъдещи контакти с нежния пол.

Във времето цинизмът му ще расте. Но да се върнем към „Червеношийката“.

„Дали съм я обичал някога? Когато си мисля за нея, аз си спомням за английската градина, за слънчевите пролетни утра, за ясните тихи вечери след дъжда на село, край Изар, за прекараните в селското гробище часове… Аз спомням всичко това, обичам го и в тая безкрайна любов виждам го да се губи. Всичко това се слива в една цялост, има една душа, диша с един дъх – над всичко обитава един Бог, чиято велика душа сякаш проглежда през нейните очи. И тя като самотна природа беше за мене само дух.“

Истина е, че Невяна Касърова – „Червеношийката“ така и не се сдобива с реални очертания в съзнанието на Боян Пенев. По-късно той сам си дава сметка за това, че е обичал не реален човек, а представата за него. Първата любов на Боян Пенев се оказва измамена надежда, която ще сложи своя отпечатък и в бъдещите интимни взаимоотношения на големия български интелектуалец.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Щрихи от миналото на първия освободен български град

следващи

С Антон и Пламена по света: Началото на една приказка в Чили