Боженци – живописното селце с възрожденски дух

В малка котловина сред северните склонове на Стара планина, в близост до Габрово и Трявна, е сгушено уютното селце Боженци. Според легендата, то е създадено още в края на 14 век, когато столицата на Втората българска държава – Велико Търново, е под Османско владичество. За да спасят вярата и честта си, голяма част от българите търсят убежище в труднодостъпните части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана – вдовица с девет сина, на чието име по-късно е кръстено селото.

„Овдовялата болярка Божана тръгва с децата си да търси убежище. Единственият път към спасението и свободата е пътят към Балкана. Там, при пенливите потоци, в планинските дебри, край студен извор, далеч от погледа на поробителя, Божана спира и зазижда първия камък на селището, което ще носи нейното име. Оттогава в Боженци почнали да се случват всекидневни чудеса: раждали се момичета и момчета, женели се, живеели в труд и радост и си тръгвали от тоя свят, за да почиват в мир.“

Боженци снимка: Венци Дянкова
Боженци / снимка: Венци Дянкова

С течение на времето Боженци се разраства, като постепенно се превръща в основен кръстопът за стокообмен през Възраждането. В десетки занаятчийски работилници творят ковачи, кожари, абаджии, ножари, дърворезбари. През 18 – 19 век с тяхна продукция се търгува не само в България, но и в Османската империя, в Русия, Австро – Унгария, Италия.

След Освобождението, с оформянето на Габрово като индустриален център, занаятчийството в Боженци започва да запада. С навлизането на по-евтините фабрични стоки, то губи своята популярност и замира. Това е и причината много от Боженските фамилии да се изселят в по-големите градове, където шансовете за добър и богат живот са по-големи.

Именно това обезлюдяване на Боженци обаче, спомага за съхраняването на автентичния възрожденски дух и архитектурата му. През 1962 г. започва цялостно възстановяване на селото, а много от сградите му са реставрирани. Запазена е църквата „Св. Пророк Илия“ от 1839 г., издигната в най-високата част на селото. Характерни за нея са сводестите тавани, вдъхновени от готиката и барока, самобитната дърворезба, както и иконите, дело на иконописци от Тревненската школа. Съхранени са също „Старото килийно училище“ (1840 г.), както и „Старото школо“ (1872 г.) – едно от първите модерни светски училища в Габровския край.

Боженци снимка: Венци Дянкова
Боженци / снимка: Венци Дянкова

В Боженци са запазени в оригинален вид около 100 къщи и работилници от края на 18-ти и началото на 19-ти век:

– Къщата – музей „Баба Райна“

– Къщата – музей „Дончо Попа“, собственост на търговеца на вълна Дончо Попов, основал в началото на 20 век първата фабрика за текстил в Габрово

– Ножарската работилница – от началото на 19 век, в която и днес се предлагат над 100 вида ножове, голяма част от които са по образец на характерните габровски ножове „сойки“

– Работилницата за пречистване на восък „Менгема“ – в нея е запазен оригиналния, единствен в района механизъм за работа.

След обявяването на Боженци за архитектурно – исторически резерват през 1964 г., изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото, е забранено. В „Килийното“ и в „Старото школо“ се сменят гостуващи съвременни изложби и експозиции. За националните български празници се организират възстановки на традиционни обичаи – лазаруване, коледуване, изработка на мартеници. В множество малки механи пък се приготвят типични балканджийски манджи в гърне, както и прочутите Боженски пърленки.

Не пропускайте и вие да посетите този живописен кът и да се насладите на автентичния му дух и атмосфера.

2 Comments

  1. венци дянкова
    May 6, 2016 at 12:01 am — Reply

    🙂

  2. May 1, 2016 at 3:10 am — Reply

    Поредната интересна статия, която те пренася напълно на мястото, което е описано в публикацията 🙂 Адмирации за автора на прекрасната история! От известно време следя блога и с радост очаквам новите публикации!
    Ева

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Религиозно – митологични представи на най-древните хора по българските земи

следващи

Любов и поезия в образа на Валентина Радинска