Белоградчишките скали – едно от чудесата на света

Извайвани от природата в продължение на повече от 20 милиона години, Белоградчишките скали са един от най-красивите феномени в България. Разнообразни по форма и големина, скалните творби около Белоградчик се простират на дължина 30 км и достигат височина до 20 м. Разделят се на няколко групи: Централна – „Мадоната“, „Конникът“, „Монасите“, „Ученичката“, „Дервишът“, „Лъвът“, „Мечката“, „Адам и Ева“, „Хайдут Велко“ („Велкова глава“), „Замъкът“, при с. Боровица – „Боров камък“ и „Пчелен камък“, и в местността Фалковец – „Близнаците“, „Момина скала“, „Орлов камък“.

снимка: Венци Дянкова
снимка: Венци Дянков

снимка: Венци Дянкова
снимка: Венци Дянкова

снимка: Венци Дянкова
снимка: Венци Дянкова

Погледнати от различен ъгъл, скалите приемат необичайни форми и наподобяват различни предмети и животни, гигантски гъби и огромни обелиски. Така народът им е дал подходящи имена, свързвайки ги с причудливи легенди и митове.

Като например историята, че преди векове между скалите е имало девически и мъжки манастир. Красотата на една от монахините – Валентина, пленила римлянина Антонио и скоро им се родило бебе. Заради него младата жена била анатемосана и прогонена от манастира заедно с детето. Тогава откъм хълма на бял кон се задал Антонио, неподозиращ за жестоката присъда на своята любима. И станало чудо – извила се буря, паднал гръм, земята се разтресла, а манастира се сринал и всичко наоколо се вкаменило – „Конникът“, „Монасите“ и „Валентина“, която се превърнала в „Мадоната“ с детето на ръце.

Друга легенда разказва за фигурата „Орлов камък“. Мястото било дом на всякакви животни и на величествени орли, докато в местността не се заселило племе, което започнало да ловува дивите птици. На вожда на племето скоро се явил сън, че голямо нещастие ще сполети хората му, ако не спрат да избиват красивите създания. Той обаче пренебрегнал предупреждението. Така един ден, когато младежите отново излезли на лов, стрелите, насочени към ятото се обръщали и умъртвявали мъжете. След дълги молитви за прошка, старият бог орел се помирил с племето, но казал, че повече орли няма да се появят в небето над скалите. Само „Орлова скала“ останала спомен за могъщите птици, които хората пропъдили от своите земи.

снимка: Венци Дянкова
снимка: Венци Дянкова

снимка: Венци Дянкова
снимка: Венци Дянкова

„Близнаците“ разказват за семейството на Радул и Благуна – богати, но много щедри и всеотдайни хора, които обаче не можели да имат деца. Една вечер на вратата им почукала старица, молеща за храна и подслон. Радул и Благуна великодушно я приютили, а след като разбрала за проблема им, тя дала специални билки на младата жена. Само подир няколко месеца Благуна забременяла и скоро се родили трима близнаци – Камен, Стамен и Драгой. Пораснали те големи и здрави мъже, но завист обхванала трима от съселяните им. С помощта на Радуловия брат, те убили цялото семейство. В този миг, в близост се издигнали скалите „Близнаците“, които всеки ден напомняли на злосторниците какво са извършили. Не след дълго убийците полудели от тази гледка и се споминали, а „Близнаците“ още се извисяват гордо над Белоградчик.

Скалата „Велкова глава“ носи името си от легендата за смелия хайдутин Велко. Седели турците на раздумка в селското кафене и беят се хвалил как ранил българския герой. Улисани в приказки не забелязали новодошлия, който бързо се приближил и показал кървящата рана на самохвалкото прикрита с дрехи, която сам Велко бил сторил по-рано. От страх беят се стоварил мъртъв на земята, а останалите турци избягали при вида на хайдутина и неговата дружина. Толкова величествен и смел бил Велко.

История за хубава българска девойка е в основата на друга народна история – тази за любовта между Латинка и Милотин. В опит да ги раздели, полуделият от страст Дервиш Абдията пресрещнал младата невеста. Тя хукнала да бяга към близките скали, където живеела мечка стръвница, като по-скоро смъртта желаела, отколкото да се даде на турчина. Докато тичала, Латинка се молела за чудо и чудото станало – всичко наоколо се превърнало в камък. Така се появили „Ученичката“, „Мечката“ и „Дервиша“, а Милотин дълго време ридал за загубата на първото си либе.

Тази и други легенди са родили предците ни запленени от красотата и приказните форми на скалите около Белоградчик.

Неслучайно през 2007 г. те бяха номинирани в международния конкурс „Новите седем чудеса на света“ и заеха една от челните позиции. През 2008 г. градът беше избран за национален победител в конкурс за отлична туристическа дестинация, благодарение на впечатляващата си природа, както и на богатото си тракийско наследство.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Крушата не пада по-далече от дървото

следващи

„Когатo започнах да обичам себе си”