Албена Николова – за фотографията, движението и изкуството…

Тя е необятна като фотографиите си. Интелигентна, забавна, отворена към света и хората…

Албена Николова е фотограф и преподавател, неспокоен дух и артист в пълния смисъл на думата. Родена e във Велико Търново, където завършва „Живопис“, като по време на обучението си има възможност да специализира „художествена обработка на кожа“ в Литва.

През 2007 г. работи за „Българска Филателия“, изготвяйки илюстрации за юбилеен плик и печат по случай годишнината от основаването на Варненския аквариум.

През 2013 г. се дипломира с магистърска степен на специалност „Дизайн“, визуална комуникация и мултимедия към университета „Сапиенца“ в Рим. В дипломната си работа проектира визуалната идентичност на българските културни институти в чужбина.

Пътува много, но както сама споделя: „Не срещам трудности да живея и работя в международна среда!“ Прекарва 6 месеца в Словения с Европейската Доброволческа Служба, където работи като фотограф и график за местна културна организация.

Участва в многобройни колективни изложби в Италия, като прави и няколко самостоятелни представяния в Словения и в Рим. Творбите й са публикувани в арт каталози в Полша и Италия.

През 2010 г. получава наградата на публиката за най-добра илюстрация на тема „Блус от Trasimeno Blues Cartoon Festival“ – Италия.

В момента работи предимно в областта на фотографията – дигитална и аналогова, и графичния дизайн. Член е на Студио за експериментална графика и фотография „Лаборинтус“, където изучава антични техники на фотографски печат и по-специално – цианотипия.

През 2016 г. престижното списание „VOGUE“ – Италия, публикува нейни снимки.

  • Зная, че рядко се задържаш на едно място за дълго време. Къде те намираме в момента?

Противно на очакванията ми, вече 7 години живея в Рим. С изключение на 6 месеца през 2014-та, когато се преместих в Словения, но набързо се върнах обратно във „Вечния Град“.

  • Кога и как разбра, че фотографията е твоето призвание?

На 100% се убедих в това последните 2 години. Винаги съм се занимавала с много неща едновременно. С фотографията започнах дигитално като хоби през 2008-ма, но тя ме отведе към фото колажи и манипулации, които принадлежат повече на графичния дизайн. Един от най-ранните ми спомени от детството е, че присъствам на печатане на снимки в тъмна стаичка, с червената светлина и всичко останало! Винаги съм знаела, че един ден ще се занимавам точно с това!

  • Кои са твоите учители? Какво/ кой те вдъхновява?

Вим Вендерс (режисьор), Виктор Пасков (писател), Кърт Вонегът (писател), Дейв Маккийн (графичен дизайнер), Джулио Монтеверде (скулптор). Това са имената, които са имали най-силно въздействие над мен – имената от серия „А“, както ги наричаме вкъщи. Вдъхновяват ме хората, които успяват да разказват истината чрез приказки.

  • Съвременните технологии превърнаха всеки един от нас във „фотограф“. Социалните мрежи са препълнени от снимки – в бара, в метрото, на улицата, с приятели и разбира се, неизбежните селфита… Къде е мястото на подобен тип „фотографии“?

На италиански има хубав израз за това „stanno bene là“ – буквално, „добре са си там“. Аз съм твърдо „ЗА“ развитието на новите технологии – според мен действат като „филтър“. На когото му стига да е „фотограф“ в Инстаграм, е свободен да си стои там. Грамотните фотографи влизат в тъмната стаичка (camera obscura), въпреки всичко.

  • А какво отличава наистина добрата снимка? И кога една снимка се превръща в изкуство?

Добрата снимка разказва! Посредствената снимка отразява.

Когато светлината е правилна, експозицията е точна, цветовете са балансирани и позата безупречна. Винаги трябва и малко магия. Спомняш си как си направил снимката, но не си спомняш, как точно се е получила така.

  • Кои са любимите ти обекти за фотографиране?

През годините вниманието ми се е насочвало към различни обекти. Надявам се това да означава, че еволюирам като фотограф. В момента снимам предимно архитектура в минималистичен, почти абстрактен стил.

 

  • От всички твои фотографии, коя е любимата ти? Каква е нейната история?

Нарекох я „Elì, Elì, lemà sabactàni” (арамейски – „Боже, Боже, защо ме изостави?“). Представлява фото колаж от 3 снимки, които направих по литовското крайбрежие на Бяло море. Исках да събера цялата необятност на това място и да я поставя в пълна изолация. Там се чувствах на края на света, но в позитивен смисъл. Бях заобиколена единствено от съществени неща, празнотата беше изпълнена със смисъл.

  • Живяла си на доста места. Кой град остана завинаги в сърцето ти?

Каунас, Литва. Знам, че не бих могла да живея за постоянно там, но когато мога се връщам.

  • Къде обичаш да се връщаш?

Точно там.

  • България или Италия?

Европа.

  •  Занимаваш се с доста неща. Остава ли ти свободно време и как си почиваш от ежедневието?

Фотографията не е професия, а начин на живот. Когато не съм в офиса или в ателието, гледам да съм в движение и да снимам. Стремя се да прекарвам колкото се може повече време близо до морето, дори през зимата.

  • За какво мечтаеш (в професионален и личен план)?

Поставям си постижими цели. Бих искала един „Plaubel Makina“ (фотоапарат) и да посетя градовете от филмите на Вим Вендерс. Бих започнала с Палермо.

  • Твоята житейска философия?

Животът е един, кратък е и парите никога не стигат! Така че, който се опитва да се занимава с неща, с които всъщност не иска да се занимава, да не се опитва! Правете, каквото ви е на душата!

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Къде ми са детските... филми

следващи

С Антон и Пламена по света: Бяла приказка без край – Салар де Уюни, Боливия