Аз съм българКА, ОБИЧАМ

Живея в Америка от 20 години. Бях една от тези, които порасна през комунизма, рецитирайки гордо стихотворението „Аз съм Българче“, защото имах късмета да порасна в семейство на образовани хора с ценности. Като дете мислех, че съм обречена никога да не пътувам извън България, защото се пътуваше само „с връзки“, но живота ме изненада. Получих стипендия и заминах сама на 18 години. Учих, завърших и после останах да работя, да се развивам като човек, да разширявам мирогледа си, и да се уча на изкуството да живея.
По онова време нямаше нито имейли, нито Фейсбук. До ден днешен си спомням лицата на семейството и приятелите, дошли да ме изпратят на летище София, много от които повече не видях. През годините много хора са ме поучавали, обиждали и завиждали за това, как живея в чужбина, колко ми е лесно там, и колко е лошо в България. Знам, че е трудно в България, но не мисля, че и половината от тези хора имат представа за какво завиждат, или биха издържали и една седмица на напъна, стреса, темпото, изискванията, несигурност и самота, с които човек трябва да се оправя всеки ден в „чужбината“.
 
Това, което със сигурност научих и развих извън България, е чувството на културна идентичност, и уважение към корените и културното наследство на моята държава. Учейки „История на изкуството във Флоренция“ и „Западна история“ в университета, осъзнах какво древно, историческо и традиционно богатство имаме ние българите. Не съм една от тези, които казват, че всичко започва от България, нито че от България по-хубаво няма, защото традиции, изкуство и култура има навсякъде по света. Но колкото повече пътувах и откривах, си давах сметка, че имаме достойно културно наследство, което трябва да пазим, изучаваме и предаваме на следващите поколения. Сега като фотограф търся да снимам, при всяка възможност и да пазя по начин, по който мога, живото ни българско наследство.
снимка: Тина Бояджиева
снимка: Тина Бояджиева

Миналата седмица имах привилегията да снимам осем невероятни баби и една млада девойка, хор за народни песни, които „биха“ 4 часа път от село Дряново в Родопите, за да запишат диск и за да пеят в „Нощта на музеите“. Заслуга за това имат уникалните, търпеливи и дейни момичета от „Резиденция Баба“, които взимат всичките ми овации. Като мой принос, исках да снимам портретни снимки и цял ръст на бабите в залата – зимна градина на двореца, защото светлината беше идеална за ефекта, който исках да постигна, а също, защото щеше да е силно артистично за българското наследство да снимам фолклорните носии в стария дворец. Докато чаках бабите и нагласях фотоапарата, имах безкрайното неудоволствие да се запозная с двете директорки на Националната Художествена Галерия, които за съжаление са днешните пазителки и представителки на българското изкуство и култура. Нямаше приетото „Добър ден“, нито пък ръкуване или представяне, но имаше безцеремонно заявяване без възможност за общуване или обяснения по логичен начин, последвано от изгонване, защото бях заклеймена, че „преча на хората“. Бих разбрала ако ми се обясни, че трябва предварително да се резервира салона, или че трябва разрешение, но не можах да разбера отношението, махленския начин на говорене и жестикулиране на жени, които по поведение, облекло и маниер за мен са били замразени по времето на комунизма и наскоро размразени. Портиерът, по-скоро пъдар, пък гонеше бабите, защото те пък пречили на движението по стълбите. Независимо от тези индивиди, бабите се представиха блестящо и бяха уважени от тези, които проявиха интереса и търпението да спрат и да ги изслушат. Аз лично изкарах няколко прекрасни часа с бабите, в снимки, слушайки шегите им, добротата, задружието, дълбоката душевност и това, което за мен е истинската българщина.

снимка: Тина Бояджиева
снимка: Тина Бояджиева

Моята България, културата и ценностите на моя дом, които трябва да се пазят, уважават, изучават и продължават, се представят от тези баби, много повече от директорки – махленки, чийто мироглед и свят са толкова тесни и ограничени, и се изразяват в емоционално малтретиране на околните, понеже по някакъв начин са се докопали до власт.

България е толкова моя, колкото и тяхна, и в отговор на махленското отношение, бутафорията и ограниченото мислене, аз избирам красотата, изкуството и безпределността на нашата древна култура и традиции. Представям ви снимките на истинските българки от село Дряново, които обичам, и огромният ми аплодисмент към момичетата от „Резиденция Баба“, които въпреки много пречки, бюрокрация, липса на средства и манталитет на „Не може!“, са намерили начин да успеят, пазят и увековечат най-ценното за нашата нация.

14 Comments

  1. Искра Кюрпекова, Асеновград
    July 15, 2016 at 1:25 am — Reply

    Благодаря Тина за снимките. Имам приятелка от същото село, която дълги години е била учителка и има събрани песни и ритуали от селото. Тя много ще се зарадва на Вашите снимки. Бъдете жива и здрава и продължавайте в същия дух.

    • August 5, 2016 at 9:01 am — Reply

      Blagodaria Iskra, mnogo ste se radvam da se zapoznaia s neia. Niakoi den ste doida na gosti v Drianovo za obshirna fotografska sesia!

  2. Анка Борисова
    July 14, 2016 at 11:23 am — Reply

    Здравейте истинска Българко!! Благодаря ви от все сърце за прекрасните снимки и топлите и хубави думи , с които разказвате за събитието. Вашите снимки стоплят сърцето и повдигат самочувствието на истинския БЪЛГАРИН !! Не желая да коментирам поведението на тези ,които не заслужават работните си места – само жалко за тях !! Благодаря ви още веднъж от
    все сърце ,че ще покажите тези прекрасни фотоси на света !!Много здраве от истинските българи които обичат Родината и работните си места !!

  3. Николай В.
    June 5, 2016 at 6:10 pm — Reply

    Кое по-точно е това село Дряново /в Родопите/ ? По носийте почти се сещам, но все пак може ли да уточните кое е това село.

  4. Николай
    June 5, 2016 at 1:21 am — Reply

    Благодаря за хубавите снимки и търпението което си имала за да понесеш незгодите приченени от ограничения манталитет на някой личности сложени там където не им е мястото. Но трябва да знаем, че в Малка България всичко което става е следствие на шуробаджанащината и партиината еднолична власт. С една дума корупцията, която е толкова голяма че всеки осъзнал се в каква каша е попаднал бърза да се изнесе на вън защото там и след сто години няма да има свобода и равенство. Жал ми е че толкова народни хора са си дали живота за да сме достоина и почтенна нация но сме се оставили в ръцете на няколко фамилии да ни управляват които едва са стигнали до средновековното мислене и не желаят да се примирят че то е отминало и е нужно да живеем така че утре да не ни упрекват бъдещите поколения. Жал ми е че винаги се намират хора които да почернят дните на други но ти не се притеснявай все някога ще имаме това което другите народи го имат от много години.Благодаря ти още веднъш за хубавите снимки и дано има повече такива хора като теб да желаят да запазят богатото ни минало защото как са я подкарали България ще я има но българи няма да има.

    • June 5, 2016 at 11:19 am — Reply

      Napulno spodeliam mnenieto vi Nikolai, i na men mi e mnogo muchno vseki put kogato stavam svidetel na prostotia i ogranichenost. Misleiki prez kakvo sa minali pradiadovcite mi, Bulgaria ne zaslujava da e tova koeto e dnes. Namiram nadejda v momicheta kato Rezidencia Baba i vsichki pravim tova koeto mojem kakto mojem da zapazim i produljim hubavoto.

  5. Ива Сарджинсън
    June 4, 2016 at 3:02 pm — Reply

    БЛАГОДАРЯ!
    От цялото си сърце Ви моля, отпечатайте календар с прекрасните усмивки! Това е България, която искам да е и пред очите ми! С най-искрени пожелания, Ива

    • June 5, 2016 at 11:16 am — Reply

      Благодаря ви Ива! С удоволствие бих ви направила един календар, пишете ми на [email protected]

  6. June 4, 2016 at 1:22 am — Reply

    Възхищавам ти се Тина!Наистина си сполучила и си събрала най-хубави неща в себе си! Бог да те поживи и да си все така умна и добра!

  7. June 4, 2016 at 1:22 am — Reply

    Възхищанвам ти се Тина!Наистина си сполучила и си събрала най-хубави неща в себе си! Бог да те поживи и да си все така умна и добра!

    • June 4, 2016 at 4:40 am — Reply

      Благодаря ви Владимир! Всичко най-хубаво и успешно и на вас

  8. Lina Milkova
    June 3, 2016 at 6:11 pm — Reply

    Браво Тина, браво момиче стопли сърцето ми, зарадва душа та ми. снимките са уникални,така както са уникални и тeзи “баби”. Истински пазителки на българското . Който не е живял далеч от корените си неможе да разбере колко е трудно без род и родина “у тая пуста тугина”.

    • June 4, 2016 at 4:41 am — Reply

      Благодаря ви Лина. И моята душа се радва, когато виждам че радвам някого 🙂 Всичко най!

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Иван Асен II – последният могъщ български владетел

следващи

Магията на името